ИТ лидерите в България: Надежда Данабашева, PSInteractive

„Скритата ми супер сила е да намирам чудесни хора и да се уча от тях, всеки ден, всеки път.“, казва Site Lead-ът на PSInteractive

Кои са хората, които са в основата на успеха на компаниите в България? В тази рубрика целта е да разкажем за лидерите - за хората, които мотивират останалите, споделяйки своя опит и възгледи. Какво са учили, каква е била първата им работа и как са стигнали до настоящата си позиция? С какви предизвикателства са се сблъсквали, какви са отговорностите им днес, какво ги мотивира и биха ли променили нещо, ако можеха да върнат времето назад?

Вижте какво сподели Надежда Данабашева - Site Lead на PSInteractive.

Разкажете ни за Вашето образование и какво оценявате като най-ценно.

Аз съм, както казват late bloomer. Първо започнах практически да се занимавам с управление и създаване на дигитални продукти и образованието ми не беше свързано с технологичния домейн. В никакъв случай не считам, че беше безсмислено. Завърших „Управление на туристическото обслужване“ в Университет „Професор Асен Златаров“ в Бургас и научих ценни уроци, как да работя по проекти в група, как да се сработя с различни характери и хора, как да отстоявам мнението си и да слушам активно, как да разсъждавам, как да идентифицирам и да подхождам към проблемите и решението им. Имах страхотен ментор в лицето на един от преподавателите (г-жа Стоянова, за съжаление вече не е сред нас), от която научих, че ако не гориш в това, което правиш, значи правиш нещо не както трябва. Трябва да си „влюбен“ в професията си, кариерата ти трябва да те удовлетворява не само като заплащане, а като развитие, като предизвикателство, да ти дава това, от което имаш нужда не само в битовия аспект. Благодарна съм за тези уроци и до днес. 

Впоследствие на 35 години записах магистратура „Управление на ИТ проекти“ към Нов Български Университет и мога да препоръчам програмата горещо. Изключително полезно беше, че преподавателите или голяма част от тях бяха хора, които работят в реални бизнес структури, преподават с реални примери, поставят реални проблеми, с които са се сблъсквали и ти дават актуални, работещи решения. За мен това беше безценно, тъй като опитът ми до момента, макар и дългогодишен, беше само в една компания и бе страхотно да „видя“ и технологичния свят извън нея. 

Ако знаете това, което знаете днес, какво образование и специалност бихте избрали да учите?

Вероятно бих направила същия избор, но на много по-ранен етап от живота си. Също бих търсила магистратура зад граница. В момента работя с международна компания и ми се наложи да се адаптирам и културно към начините на работа извън България. Щеше да е чудесно, ако можех да го направя в по-спокойна обстановка. За мен опитът да работиш извън комфортната си зона и да учиш, комуникираш цели, управляваш процеси, продукти и хора на друг език и от други култури е задължително условие в технологичните компании. Бих поставила все така високо експертните знания, но наравно с тях бих развивала и от по-рано така наречените меки умения – лидерство, гъвкавост, как да мислим иновативно и да подхранваме и слушаме собствената си креативност (защото всеки от нас я има).  

Каква беше първата Ви работа и как се чувствахте тогава?

Първата ми работа беше на 15 и беше с логистичната индустрия, като част от задълженията ми беше да организирам прехвърлянето на много деликатни обекти без да нарушаваме целостта им в сложно движещо се транспортно средство. Или иначе казано, работех на бостан, като трябваше да събирам дини и да ги прехвърлям на трактор, който се движеше по лехите, а накрая цялата бригада трябваше да товари дините от трактора на ТИР. На въпроса как се чувствах – изключително уморена в края на деня, но според мен тогава разбрах какво значи да си удовлетворен от работата си и че по-голяма мотивация от това няма. Разбира се, беше чудесно че имах собствени изкарани средства, но това да намериш общ език с хората, с които работиш, да установиш че дори и с най-простите процеси има опции за подобрение и оптимизация. Като например да вървиш от страната, на която тракторът хвърля сянка, а на финала да се поздравите и да получите поощрение за постигнатата или надвишена норма – всичко това създава принципи на работа и дисциплина, които се прилагат и до днес. 

Кои са моментите във Вашата кариера, за които имате най-живи спомени и намирате за най-важни?

Има един израз, който винаги ме очарова много. Това е All hand on deck. Въпреки че произлиза от света на корабоплаването, винаги когато го чуя в контекста на съвременния дигитален или технологичен свят, си представям как всички на виртуалния „кораб“, независимо от роля, титла, история… не просто могат, а трябва да дадат най-доброто от себе си. Защото самото им съществуване зависи от всяка свободна ръка, от всеки детайл, независимо колко малък и незначителен може да изглежда той на първи поглед. Разбира се, в съвремието ни, залогът не е толкова голям, но когато работя с колегите ми на принципа all hands on deck – това са моментите, които са запечатани в съзнанието ми. Когато след седмици или месеци усилена работа, планиране, щипка отчаяние, доза наивитет, че всичко ще мине по план, в 3 посред нощ продуктът „изгрее“… и се спогледате с мисълта „а сега какво следва?“. И когато се отпуснеш на стола и погледнеш тези хора, с които ден след ден и седмица след седмица си „копал“, усещаш чувство на принадлежност към нещо много по-голямо, което сте постигнали заедно. Това е безценно, защото знаеш, че с тези хора, оттук нататък, няма какво да ви уплаши, няма какво да ви се опре и усещането за непобедимост и доверие между вас е незаменимо.

Опитам се, въпреки че позицията ми предоставя все по-малко възможности за това, да съм част от подобно изживяване. Да си припомня откъде съм тръгнала и че лидерът, или мениджърът също са част от all hands. 

Как започнахте в настоящата компания?

Започнах с интервю, на което присъстваха 12 души. От тях активно говориха двама и аз. Това беше и първата ми обратна връзка, че процесът по подбор трябва да бъде спешно ревизиран (което имах възможност да направя след като стартирах). Изборът беше лесен за мен, в моментът в който разбрах, че ProSieben – една от най-старите медии в Европа търси хора в България, които да допринасят за развитието, създаването и поддръжката на техните дигитални продукти и проекти, знаех че съдбата ми е да съм част от това. Да иновирам и да допринасям за продукти използвани от милиони хора ежедневно – това беше мащаб, който беше плашещ, но съвсем логична и търсена следваща стъпка в моето професионално пътешествие. Рядко използвам цитати, но ми идва на ум докато говоря за този: „Който не играе - не печели.“

Какви са Вашите отговорности днес?

Отговорностите ми като Site Lead са обвързани най-вече с управлението на стратегията на компанията на локално ниво – визията на компанията, начини за нас да растем и в личен и в професионален и в бизнес план, дългосрочно планиране – това са само някои примери. Критично за позицията ми е да осигуря комуникацията между нас и нашите партньори да е навременна, ефективна и достатъчна. Заедно с моя оперативен екип работим здраво по постоянното подобрение на стратегиите за подбор, процеси за обратна връзка и отворена комуникация, изграждане на култура, в която ценностите, в които вярваме се „живеят“ от всички. Качеството не бива да бъде жертва на бизнес целите - търсим как да се подобрим във всякакво отношение, ежедневно предпочитаме простите решения и най-вече работим в обстановка където стимулираме новите идеи и конструктивни предложения за подобрения, а обвиненията и мрънкането не се толерират. Ако имаме грешка или проблем, фокусът не е как се стигна до тук, а е как да продължим напред. Впоследствие може да се върнем назад, за да анализираме и да се поучим от грешките си, но първата реакция не може и не трябва да бъде „аз не съм виновен“. Да кажем, че е лесно да направиш втория „Инстаграм“, но за да можеш да направиш първия по рода си продукт трябват кураж, увереност и… грешки. 

„Аз съм на правилното място, в правилното време, с правилните хора. Правя това, което обичам и съм в мир със себе си :)“. Снимка: Личен архив

Какво Ви мотивира?

Няма да ви изненадам тук – хората. За мен скритата ми супер сила е да намирам чудесни хора и да се уча от тях, всеки ден, всеки път. Мотивира ме когато мога да предоставя условия, в които всеки един от тях може да покаже най-доброто, на което е способен, или да се научи да компенсира слабите си страни, защото никой не е съвършен. 

На лично ниво пъзелите и загадките винаги са предизвиквали любопитството ми. Да анализирам една ситуация или да дефинирам проблем и после не само да намеря win-win решение, а и да успея да го имплементирам, ей тогава с дни усмивката не може да слезе от лицето ми.

С какво не бихте направили компромис?

Чисто общочовешките ценности, които следвам - агресията в каквато и да било форма, вербална или физическа е недопустима, дискриминация по пол, възраст и така нататък няма място в нашата компания. Това, разбира се, са само някои примери. 

Не съм човек на крайностите, компромис е възможен в много ситуации, но трудно бих го допуснала, ако човек само се оправдава или оплаква, без да предлага решение. В подобен аспект, да „топиш“ колеги без те да присъстват е най-малкото нечестно. Активно подкрепям откритата адресирана обратна връзка. Клюките, сплетните, кражбата на идеи или постижения от колеги и приписването им за свои – подобно поведение няма място в една компания, която иска да се нарича най-доброто място за работа, да бъде модерна и прогресивна. 

Какви хора се стремите да привличате в екипа си и какви качества цените в тях?

Хора, които имат същият подход и разбиране към работата и процесите, както споделих в предходните отговори. Техническите знания и експертиза са неизменно важни, но и най- опитният и знаещ експерт няма да намери място при нас, ако не е готов да работи с хората, да споделя знания, да търси заедно решения и да подкрепя и мотивира колегите си. 

В компанията ни съществува система, в която заедно можем да разпределяме бюджети предоставени от компанията за финансиране на закупуване на вещи и организиране на събития, пожелани от нашите колеги. Ако в началото системата се използваше за закупуване на мултифункционална кафемашина или за закупуване на ергономични столове, след старта на пандемията по инициатива на всички зачестиха кампаниите за даряване на финансите по благотворителни каузи. Няма да навлизам в детайли колко и какви средства сме предоставили, само ще кажа, че съм изключително горда с колегите си, защото са готови не само да върнат обратно, но да инвестират средства, време и труд, за да помогнат. Всеки човек с подобно разбиране има място при нас. 

Кои са ключовите умения, които считате, че трябва да притежава един мениджър, за да управлява успешно технологична компания?

Емпатия. Емоционална интелигентност. Да умее да изгражда мостове и да гради дългосрочни отношения с всички независимо от йерархията. Да има механизми за бързи и ефективни решения, в повечето случаи основани на факти. Да бъде ментор, да показва на всички как да използват силата си, но и как да носят отговорност. Да води, но да не засенчва. Човек, който води с личен пример. И който се гордее със здравословен баланс личен-професионален живот. 

Кои бяха най-големите предизвикателства до този момент във Вашата кариерата и какво научихте от тях?

Преди малко ви написах за win-win ситуациите и как те ме мотивират. Това, за което хората рядко говорят или си признават, е lose-lose ситуациите. Всички сме ги имали, всички е трябвало да изберем от „по-малкото зло“. И досега, а предполагам и за в бъдеще ще се сблъсквам с такива ситуации, като все пак с времето се научих да не го приемем лично, като се фокусирам над пътя напред. Надя преди 20 години щеше да изпадне в едни сложни кризи, предизвикани от синдрома на самозванеца и с дни щеше да превърта в главата си къде и защо се объркаха нещата. Днес, вече по-зряла и с „по-дебела кожа“ успявам да намеря уроците в такава ситуация и ако има нещо дори и малко позитивно, да се опитам да го усиля, дори и мъничко да го преекспонирам. Защото винаги и в най-лошата ситуация има урок, има път напред, има надежда. 

Ако знаете това, което знаете днес, какво бихте променили?

Малко и незначителни неща. Общата посока би била същата, със същата амбиция, със същата мотивация. Аз съм на правилното място, в правилното време, с правилните хора. Правя това, което обичам и съм в мир със себе си :).

Как си представяте развитието на ИТ индустрията в България през следващите години?

Мисля, че България ще се превърне в хъб за софтуерни иновации и услуги на Балканите, а защо не и Източна Европа. Все повече кадри от околните държави намират реализация тук, благодарение и на възможността да работят 100% дистанционно. Относно последното, мисля че ще има компании които ще изберат да работят 100% от дистанция и други, които ще предпочетат хибриден модел. И според мен това е ок и двата модела имат бъдеще – има хора, които биха искали да управляват времето си и могат да се организират и да доставят стойност по собствения си начин, следвайки собствените си правила. Има и такива, които предпочитат работната обстановка, защото се зареждат от социалния елемент, за тях обмяната на мнение, опит, възможността за разговор е мотиватор, двигателната сила. Според мен ще се намери място за всички. Това, което се надявам да се случи, е, че след като в последните години тук се зараждат все по-силни продуктови компании, все повече инвеститори и международни компании ще гледат на България не като на място за източник на програмисти, а място където опитът ще срещне бизнес нуждата, иновацията и след това ще реализира решението.